Балетът "Лешникотрошачката" е едно от най-забележителните произведения в историята на сценичните изкуства, не само заради своята визуална и музикална красота, но и заради сложността на своята концепция. Със сцени като Битката на мишките и Валсът на снежинките в Първо действие, и Валсът на цветята, Вариацията на Сахарната фея и характерните танци, представящи Испания, Арабия, Китай и Русия, "Лешникотрошачката" бързо се утвърди като класика. Въпреки че при премиерата си през 1892 година е била успешно приета от публиката, критиците не споделят същия ентусиазъм.

Балетът "Лешникотрошачката" е едно от най-забележителните произведения в историята на сценичните изкуства, не само заради своята визуална и музикална красота, но и заради сложността на своята концепция. Със сцени като Битката на мишките и Валсът на снежинките в Първо действие, и Валсът на цветята, Вариацията на Сахарната фея и характерните танци, представящи Испания, Арабия, Китай и Русия, "Лешникотрошачката" бързо се утвърди като класика. Въпреки че при премиерата си през 1892 година е била успешно приета от публиката, критиците не споделят същия ентусиазъм. Според Дамян Махие, в статия от "19th Century Music", те хвалят определени сцени, но критикуват други. Например, Битката на мишките и играчките е била определена като "смущаваща" и "бусна", а самата концепция на балета е била подложена на съмнение.

Критиците посочвали, че "Лешникотрошачката" не отговаря нито на стандартите за "мимедрама", нито на "класическа хореография", което е довело до спорове относно това дали изобщо може да се нарече балет. Други проблеми включвали несъответствието между разказа и хореографията, детинския характер на сюжета и контраста между фантастичните елементи и по-сериозния музикален фон. Сюжетът на "Лешникотрошачката" е вдъхновен от приказката на Е. Т. А. Хофман "Лешникотрошачката и мишашкият крал". Историята следва момичето Клара, която получава лешникотрошачка за Коледа. През нощта, лешникотрошачката оживява и се бори със злото Мишашко кралче, което е победено, когато Клара му хвърля чехъл. След победата, лешникотрошачката се преобразува в принц и я отвежда на магическо пътешествие до Страната на сладките.

Първото действие се развива между дома на Клара и зимен пейзаж, докато второто действие се случва изцяло в Страната на сладките. За да разберем несъответствията в "Лешникотрошачката", трябва да я поставим в контекста на балет-феерията – хибриден жанр, който комбинира артистични амбиции с визуални ефекти и физическа мощ. Този жанр обединява балетни продукции с приказни декори и събития. Според Махие, той е от съществено значение за романтичния балет и предлага визуално забавление с широк апел.

В Русия развитието на имперската балет-феерия се е случвало в контекста на институционални промени, които комбинират дворцовата култура с търговски начинания. То реферирало към дворцовите спектакли от XVII и XVIII век, както и към големите спектакли на романтични опери и балети. Резултатът е продукт, който обединява артистичност и търговска жизнеспособност. Първата част от Първо действие следва романтичния балет с реалистични декори и приказни елементи.

Валсът на снежинките свързва "Лешникотрошачката" с романтичния балет, особено с концепцията за балет бланк. Според Махие, валсът е първият случай в "Лешникотрошачката" на напълно развита хореография за коруса. Последващата последователност в Страната на сладките включва характерни танци, направени за развлекателната цел на Клара. Всеки танц е уникален и предизвиква контраст помежду си. Музиката на Чайковски също играе важна роля в диференциацията на танците.

Сладката фея предлага начин за интерпретиране на второ действие. Тя представя идеализирана женска владетелка, която обединява традиционните представи за абсолютен монарх като сила за добро и женската суверенност като агент на цивилизацията. Технологията също играе роля в чудото; визуалните ефекти включват осветление на коледното дърво и проекция на електрически светлини върху снежинките.

"Лешникотрошачката" не само представя магията на балета, но също така отразява социалните и технологични промени от края на XIX век, което я прави изключително значима за историята на сценичните изкуства.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.